стръвница

Речник на българския език

стръвнѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стръвнѝци, ж. Стръвна (във 2 знач.) жена. По очите ѝ се вижда каква е стръвница.
Мечка стръвница. — Мечка, която се нахвърля върху хора и животни, която се е настървила на месо.

Грешни изписвания (3)

  • стравница
  • стравницъ
  • стръвницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стръв-ни-ца
членувано стръв-ни-ца-та
мн.ч. стръв-ни-ци
членувано стръв-ни-ци-те
звателна форма