стръвник

Речник на българския език

стръвнѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. стръвнѝци, м. Стръвно животно или човек.
прил. стръвнѝшки, стръвнѝшка, стръвнѝшко, мн. стръвнѝшки. Стръвнишки поглед.

Грешни изписвания (1)

  • стравник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стръв-ник
непълен член стръв-ни-ка
пълен член стръв-ни-кът
мн.ч. стръв-ни-ци
членувано стръв-ни-ци-те
бройна форма стръв-ни-ци
звателна форма стръв-ни-ко