струен

Речник на българския език

стру̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

стру̀йна, стру̀йно, мн. стру̀йни, прил. Който тече бързо; буен, пълноводен. Струйна река.

Грешни изписвания (1)

  • струин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стру-ен
непълен член струй-ния
пълен член струй-ни-ят
ж. р. струй-на
членувано струй-на-та
ср. р. струй-но
членувано струй-но-то
мн. ч. струй-ни
членувано струй-ни-те