струговане

Речник на българския език

струговане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стру-го-ва-не
членувано стру-го-ва-не-то
мн.ч. стру-го-ва-ния
членувано стру-го-ва-ни-я-та