стругован

Речник на българския език

1. стругован прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стру-го-ван
непълен член стру-го-ва-ния
пълен член стру-го-ва-ни-ят
ж. р. стру-го-ва-на
членувано стру-го-ва-на-та
ср. р. стру-го-ва-но
членувано стру-го-ва-но-то
мн. ч. стру-го-ва-ни
членувано стру-го-ва-ни-те

2. стругован — мин. страд. прич. м. р.

стругован е производна форма на струговам (мин. страд. прич. м. р.).