строфичен

Речник на българския език

строфѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • строфичин
  • струфичен
  • струфичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стро-фи-чен
непълен член стро-фич-ния
пълен член стро-фич-ни-ят
ж. р. стро-фич-на
членувано стро-фич-на-та
ср. р. стро-фич-но
членувано стро-фич-но-то
мн. ч. стро-фич-ни
членувано стро-фич-ни-те