стронций

Речник на българския език

стро̀нций съществително име, мъжки род (тип 32b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • стронцей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. строн-ций
непълен член строн-ция
пълен член строн-ци-ят
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма