стройница

Речник на българския език

стро̀йница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. стро̀йници, ж. Диал. Жена стройник.

Грешни изписвания (3)

  • стройнеца
  • стройнецъ
  • стройницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. строй-ни-ца
членувано строй-ни-ца-та
мн.ч. строй-ни-ци
членувано строй-ни-ци-те
звателна форма строй-ни-це