стройник

Речник на българския език

стро̀йник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. стро̀йници, м. Диал. Човек, който е изпратен да сватосва; годежар, сват.

Грешни изписвания (1)

  • стройнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. строй-ник
непълен член строй-ни-ка
пълен член строй-ни-кът
мн.ч. строй-ни-ци
членувано строй-ни-ци-те
бройна форма строй-ни-ци
звателна форма строй-ни-ко