строене

Речник на българския език

строѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • строени
  • струене
  • струени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стро-е-не
членувано стро-е-не-то
мн.ч. стро-е-ния
членувано стро-е-ни-я-та