стречинг

Речник на българския език

стрѐчинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид гимнастика за разтягане мускулатурата на тялото.

Грешни изписвания (2)

  • стреченк
  • стречинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стре-чинг
непълен член стре-чин-га
пълен член стре-чин-гът
мн.ч. стре-чин-ги
членувано стре-чин-ги-те
бройна форма стре-чин-га
звателна форма