стреха

Речник на българския език

стреха̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стрехѝ, ж. Стряха.

Грешни изписвания (3)

  • стрехъ
  • стриха
  • стрихъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стре-ха
членувано стре-ха-та
мн.ч. стре-хи
членувано стре-хи-те
звателна форма