стрелка

Речник на българския език

1. стрелка̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стрелкѝ, ж.
1. Дълга и тънка островърха пластинка, която служи за показване на мярката в различни измервателни прибори, като се движи върху ос. Часовникова стрелка. Стрелка на водомер.
2. Указателен знак с такава форма.
3. Приспособление за насочване на влак или трамвай по определена линия.

Грешни изписвания (3)

  • стрелкъ
  • стрилка
  • стрилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стрел-ка
членувано стрел-ка-та
мн.ч. стрел-ки
членувано стрел-ки-те
звателна форма

2. стрелка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

стрелка е производна форма на стрелкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. стрелка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

стрелка е производна форма на стрелкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. стрелка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

стрелка е производна форма на стрелкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).