стратегия

Речник на българския език

стратѐгия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. стратѐгии, ж. Обща, предварително начертана насока в ръководеното на война, битка, дейност, която трябва да доведе до победен, успешен край.

Грешни изписвания (11)

  • стратегеа
  • стратегеъ
  • стратегея
  • стратегиа
  • стратегиъ
  • стрътегеа
  • стрътегеъ
  • стрътегея
  • стрътегиа
  • стрътегиъ
  • стрътегия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стра-те-гия
членувано стра-те-ги-я-та
мн.ч. стра-те-гии
членувано стра-те-ги-и-те
звателна форма