страняло

Речник на българския език

1. страняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

страняло е производна форма на страня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. страняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

страняло е производна форма на страня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).