странстване

Речник на българския език

стра̀нстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • странствани
  • странствъне
  • странствъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стран-с-т-ва-не
членувано стран-с-т-ва-не-то
мн.ч. стран-с-т-ва-ния
членувано стран-с-т-ва-ни-я-та