странноприемница

Речник на българския език

странноприѐмница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. странноприѐмници, ж. Остар. Хан за странници; хотел.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стран-ноп-ри-ем-ни-ца
членувано стран-ноп-ри-ем-ни-ца-та
мн.ч. стран-ноп-ри-ем-ни-ци
членувано стран-ноп-ри-ем-ни-ци-те
звателна форма