странниче

Речник на българския език

странниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • страниче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стран-ни-че
членувано стран-ни-че-то
мн.ч. стран-ни-че-та
членувано стран-ни-че-та-та