страдателен

Речник на българския език

страда̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

страда̀телна, страда̀телно, мн. страда̀телни, прил. Спец. За глаголни форми който показва, че действието се търпи от глаголното лице. Страдателен залог. Страдателно причастие.

Грешни изписвания (7)

  • страдателин
  • страдатилен
  • страдатилин
  • стръдателен
  • стръдателин
  • стръдатилен
  • стръдатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стра-да-те-лен
непълен член стра-да-тел-ния
пълен член стра-да-тел-ни-ят
ж. р. стра-да-тел-на
членувано стра-да-тел-на-та
ср. р. стра-да-тел-но
членувано стра-да-тел-но-то
мн. ч. стра-да-тел-ни
членувано стра-да-тел-ни-те