стотинка

Речник на българския език

стотѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стотѝнки, ж. Монета, равна на една стотна от лева. Жълти стотинки.
Правя на две стотинки.Жарг. Унижавам, обиждам, ругая.
За жълти стотинки. — Много евтино.

Грешни изписвания (3)

  • стотинкъ
  • стутинка
  • стутинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-тин-ка
членувано сто-тин-ка-та
мн.ч. сто-тин-ки
членувано сто-тин-ки-те
звателна форма