сторонник

Речник на българския език

сторонник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • стороник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-рон-ник
непълен член сто-рон-ни-ка
пълен член сто-рон-ни-кът
мн.ч. сто-рон-ни-ци
членувано сто-рон-ни-ци-те
бройна форма сто-рон-ни-ци
звателна форма сто-рон-ни-ко