сторидж

Речник на българския език

сторидж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сторидш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-ридж
непълен член сто-ри-джа
пълен член сто-ри-джът
мн.ч. сто-ри-джи
членувано сто-ри-джи-те
бройна форма сто-ри-джа
звателна форма