стопанка

Речник на българския език

стопа̀нка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. стопа̀нки, ж. Жена стопанин. Малката стопанка на голямата къща. Моята стопанка умря млада.

Грешни изписвания (3)

  • стопанкъ
  • ступанка
  • ступанкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-пан-ка
членувано сто-пан-ка-та
мн.ч. сто-пан-ки
членувано сто-пан-ки-те
звателна форма сто-пан-ке