стоп
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
1. междум. Спри!
2. Разг. Като същ. сто̀път, сто̀па, мн. сто̀пове, (два) сто̀па, м. Всяка от двете малки лампи, разположени в краищата на задницата на лек автомобил, които светват при натискане на спирачките. Стоповете не светят.
3. Като същ. Пътен знак, който изисква задължително спиране на превозните средства. Не спрях на стопа.
4. Разг. Като същ. Начин за безплатно пътуване, като се спират коли по пътя; автостоп. Пътувам на стоп. Стопът не върви.
2. Разг. Като същ. сто̀път, сто̀па, мн. сто̀пове, (два) сто̀па, м. Всяка от двете малки лампи, разположени в краищата на задницата на лек автомобил, които светват при натискане на спирачките. Стоповете не светят.
3. Като същ. Пътен знак, който изисква задължително спиране на превозните средства. Не спрях на стопа.
4. Разг. Като същ. Начин за безплатно пътуване, като се спират коли по пътя; автостоп. Пътувам на стоп. Стопът не върви.