стоматология

Речник на българския език

стоматоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Дял от медицината, който се занимава с лечението на зъбите, венците и другите свързани с тях органи.
прил. стоматологѝчен, стоматологѝчна, стоматологѝчно, мн. стоматологѝчни. Стоматологичен кабинет.
прил. стоматологѝчески, стоматологѝческа, стоматологѝческо, мн. стоматологѝчески.

Грешни изписвания (47)

  • стоматологеа
  • стоматологеъ
  • стоматологея
  • стоматологиа
  • стоматологиъ
  • стоматулогеа
  • стоматулогеъ
  • стоматулогея
  • стоматулогиа
  • стоматулогиъ
  • стоматулогия
  • стомътологеа
  • стомътологеъ
  • стомътологея
  • стомътологиа
  • стомътологиъ
  • стомътология
  • стомътулогеа
  • стомътулогеъ
  • стомътулогея
  • стомътулогиа
  • стомътулогиъ
  • стомътулогия
  • стуматологеа
  • стуматологеъ
  • стуматологея
  • стуматологиа
  • стуматологиъ
  • стуматология
  • стуматулогеа
  • стуматулогеъ
  • стуматулогея
  • стуматулогиа
  • стуматулогиъ
  • стуматулогия
  • стумътологеа
  • стумътологеъ
  • стумътологея
  • стумътологиа
  • стумътологиъ
  • стумътология
  • стумътулогеа
  • стумътулогеъ
  • стумътулогея
  • стумътулогиа
  • стумътулогиъ
  • стумътулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-ма-то-ло-гия
членувано сто-ма-то-ло-ги-я-та
мн.ч. сто-ма-то-ло-гии
членувано сто-ма-то-ло-ги-и-те
звателна форма