столетник

Речник на българския език

столѐтник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. столѐтници, м. Човек на сто и повече години. Страната ни не е известна с много столетници.



мн. столѐтници, (два) столѐтника, м. Декоративно растение с месести дълги и островърхи листа.

Грешни изписвания (3)

  • столетнек
  • стулетнек
  • стулетник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-лет-ник
непълен член сто-лет-ни-ка
пълен член сто-лет-ни-кът
мн.ч. сто-лет-ни-ци
членувано сто-лет-ни-ци-те
бройна форма сто-лет-ни-ци
звателна форма сто-лет-ни-ко