столетен

Речник на българския език

столѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

столѐтна, столѐтно, мн. столѐтни, прил. Който е на сто или на около сто (обикн. повече от сто) години. Столетен човек. Столетно дърво.

Грешни изписвания (3)

  • столетин
  • стулетен
  • стулетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сто-ле-тен
непълен член сто-лет-ния
пълен член сто-лет-ни-ят
ж. р. сто-лет-на
членувано сто-лет-на-та
ср. р. сто-лет-но
членувано сто-лет-но-то
мн. ч. сто-лет-ни
членувано сто-лет-ни-те