столар

Речник на българския език

стола̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

стола̀рят, стола̀ря, мн. стола̀ри, м. Занаятчия, който изработва и/или ремонтира дървени столове и др. мебели.
прил. стола̀рски, стола̀рска, стола̀рско, мн. стола̀рски.
същ. стола̀рство, ср.

Грешни изписвания (1)

  • стулар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-лар
непълен член сто-ла-ря
пълен член сто-ла-рят
мн.ч. сто-ла-ри
членувано сто-ла-ри-те
бройна форма сто-ла-ри
звателна форма сто-ла-рю