стихване

Речник на българския език

стихване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • стифане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стих-ва-не
членувано стих-ва-не-то
мн.ч. стих-ва-ния
членувано стих-ва-ни-я-та