стискало

Речник на българския език

1. стиска̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • стескало
  • стескалу
  • стискалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стис-ка-ло
членувано стис-ка-ло-то
мн.ч. стис-ка-ла
членувано стис-ка-ла-та

2. стискало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стискало е производна форма на стискам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стискало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стискало е производна форма на стискам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. стискало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стискало е производна форма на стискам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. стискало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стискало е производна форма на стискам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).