стикче

Речник на българския език

стикче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стик-че
членувано стик-че-то
мн.ч. стик-че-та
членувано стик-че-та-та