стерилизатор

Речник на българския език

стерилиза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. стерилиза̀тори, (два) стерилиза̀тора, м. Апарат за обеззаразяване на хранителни стоки, инструменти, превързочни материали и др.

Грешни изписвания (15)

  • стерелезатор
  • стерелезатур
  • стерелизатор
  • стерелизатур
  • стерилезатор
  • стерилезатур
  • стерилизатур
  • стирелезатор
  • стирелезатур
  • стирелизатор
  • стирелизатур
  • стирилезатор
  • стирилезатур
  • стирилизатор
  • стирилизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-ри-ли-за-тор
непълен член сте-ри-ли-за-то-ра
пълен член сте-ри-ли-за-то-рът
мн.ч. сте-ри-ли-за-то-ри
членувано сте-ри-ли-за-то-ри-те
бройна форма сте-ри-ли-за-то-ра
звателна форма