стенописец

Речник на българския език

стенопѝсец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. стенопѝсци, м. Художник майстор на стенописи.

Грешни изписвания (7)

  • стенописиц
  • стенуписец
  • стенуписиц
  • стинописец
  • стинописиц
  • стинуписец
  • стинуписиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-но-пи-сец
непълен член сте-но-пи-се-ца
пълен член сте-но-пи-се-цът
мн.ч. сте-но-пис-ци
членувано сте-но-пис-ци-те
бройна форма сте-но-пис-ци
звателна форма сте-но-пи-се-цо