стенография

Речник на българския език

стеногра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Вид писмо със специални съкращения за бързо записване, обикн. на устна реч; бързопис, скоропис.
прил. стеногра̀фски, стеногра̀фска, стеногра̀фско, мн. стеногра̀фски.
прил. стеногра̀фен, стеногра̀фна, стеногра̀фно, мн. стеногра̀фни.

Грешни изписвания (23)

  • стенографеа
  • стенографеъ
  • стенографея
  • стенографиа
  • стенографиъ
  • стенуграфеа
  • стенуграфеъ
  • стенуграфея
  • стенуграфиа
  • стенуграфиъ
  • стенуграфия
  • стинографеа
  • стинографеъ
  • стинографея
  • стинографиа
  • стинографиъ
  • стинография
  • стинуграфеа
  • стинуграфеъ
  • стинуграфея
  • стинуграфиа
  • стинуграфиъ
  • стинуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-ног-ра-фия
членувано сте-ног-ра-фи-я-та
мн.ч. сте-ног-ра-фии
членувано сте-ног-ра-фи-и-те
звателна форма