стенобѝтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
стенобѝтна, стенобѝтно, мн. стенобѝтни, прил. Истор. Който е предназначен да разбива стени на крепости. Стенобитно оръдие. Стенобитна машина. Стенобитна техника.
Грешни изписвания (7)
- стенобитин
- стенубитен
- стенубитин
- стинобитен
- стинобитин
- стинубитен
- стинубитин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сте-но-би-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сте-но-бит-ния | ||
| пълен член | сте-но-бит-ни-ят | ||
| ж. р. | сте-но-бит-на | ||
| членувано | сте-но-бит-на-та | ||
| ср. р. | сте-но-бит-но | ||
| членувано | сте-но-бит-но-то | ||
| мн. ч. | сте-но-бит-ни | ||
| членувано | сте-но-бит-ни-те | ||