стелаж

Речник на българския език

стела̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. стела̀жи, (два) стела̀жа, м.
1. Рафт, етажерка.
2. Множество рафтове в складове, библиотеки за подреждане на материали, книги и др. Вземам книга от стелажа.
прил. стела̀жен, стела̀жна, стела̀жно, мн. стела̀жни.

Грешни изписвания (2)

  • стелаш
  • стилаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-лаж
непълен член сте-ла-жа
пълен член сте-ла-жът
мн.ч. сте-ла-жи
членувано сте-ла-жи-те
бройна форма сте-ла-жа
звателна форма