стек

Речник на българския език

стек — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

стѐкът, стѐка, мн. стѐкове, (два) стѐка, м. Запечено на грил или в печка парче месо, обикн. говеждо или телешко; бифтек.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стек
непълен член сте-ка
пълен член сте-кът
мн.ч. сте-ко-ве
членувано сте-ко-ве-те
бройна форма сте-ка
звателна форма —

Връзки