стачник

Речник на българския език

ста̀чник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. ста̀чници, м. Човек, който стачкува.

Грешни изписвания (1)

  • стачнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стач-ник
непълен член стач-ни-ка
пълен член стач-ни-кът
мн.ч. стач-ни-ци
членувано стач-ни-ци-те
бройна форма стач-ни-ци
звателна форма стач-ни-ко