стачконарушител

Речник на българския език

стачконарушѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • стачконарошител
  • стачконарошитил
  • стачконарушитил
  • стачконърошител
  • стачконърошитил
  • стачконърушител
  • стачконърушитил
  • стачкунарошител
  • стачкунарошитил
  • стачкунарушител
  • стачкунарушитил
  • стачкунърошител
  • стачкунърошитил
  • стачкунърушител
  • стачкунърушитил
  • стъчконарошител
  • стъчконарошитил
  • стъчконарушител
  • стъчконарушитил
  • стъчконърошител
  • стъчконърошитил
  • стъчконърушител
  • стъчконърушитил
  • стъчкунарошител
  • стъчкунарошитил
  • стъчкунарушител
  • стъчкунарушитил
  • стъчкунърошител
  • стъчкунърошитил
  • стъчкунърушител
  • стъчкунърушитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стач-ко-на-ру-ши-тел
непълен член стач-ко-на-ру-ши-те-ля
пълен член стач-ко-на-ру-ши-те-лят
мн.ч. стач-ко-на-ру-ши-те-ли
членувано стач-ко-на-ру-ши-те-ли-те
бройна форма стач-ко-на-ру-ши-те-ли
звателна форма стач-ко-на-ру-ши-те-лю