стационарен

Речник на българския език

стациона̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • стацеонарен
  • стацеонарин
  • стацеунарен
  • стацеунарин
  • стационарин
  • стациунарен
  • стациунарин
  • стъцеонарен
  • стъцеонарин
  • стъцеунарен
  • стъцеунарин
  • стъционарен
  • стъционарин
  • стъциунарен
  • стъциунарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ста-ци-о-на-рен
непълен член ста-ци-о-нар-ния
пълен член ста-ци-о-нар-ни-ят
ж. р. ста-ци-о-нар-на
членувано ста-ци-о-нар-на-та
ср. р. ста-ци-о-нар-но
членувано ста-ци-о-нар-но-то
мн. ч. ста-ци-о-нар-ни
членувано ста-ци-о-нар-ни-те