статусче

Речник на българския език

статусче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-тус-че
членувано ста-тус-че-то
мн.ч. ста-тус-че-та
членувано ста-тус-че-та-та