статуетка

Речник на българския език

статуѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. статуѐтки, ж. Малка статуя, обикн. предназначена за поставяне във витрина. Статуетката на “Златния Орфей”.

Грешни изписвания (7)

  • статоетка
  • статоеткъ
  • статуеткъ
  • стътоетка
  • стътоеткъ
  • стътуетка
  • стътуеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ту-ет-ка
членувано ста-ту-ет-ка-та
мн.ч. ста-ту-ет-ки
членувано ста-ту-ет-ки-те
звателна форма