статор

Речник на българския език

ста̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • статур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-тор
непълен член ста-то-ра
пълен член ста-то-рът
мн.ч. ста-то-ри
членувано ста-то-ри-те
бройна форма ста-то-ра
звателна форма