старообрядец

Речник на българския език

старообрядец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • старообръдец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ро-об-ря-дец
непълен член ста-ро-об-ря-де-ца
пълен член ста-ро-об-ря-де-цът
мн.ч. ста-ро-об-ряд-ци
членувано ста-ро-об-ряд-ци-те
бройна форма ста-ро-об-ряд-ци
звателна форма ста-ро-об-ря-де-цо