стародавен

Речник на българския език

старода̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

старода̀вна, старода̀вно, мн. старода̀вни, прил. Остар. Старинен, старовремски, отдавнашен. Стародавна традиция.

Грешни изписвания (7)

  • стародавин
  • старудавен
  • старудавин
  • стъродавен
  • стъродавин
  • стърудавен
  • стърудавин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ста-ро-да-вен
непълен член ста-ро-дав-ния
пълен член ста-ро-дав-ни-ят
ж. р. ста-ро-дав-на
членувано ста-ро-дав-на-та
ср. р. ста-ро-дав-но
членувано ста-ро-дав-но-то
мн. ч. ста-ро-дав-ни
членувано ста-ро-дав-ни-те