старобъ̀лгарски
—
прилагателно име
(тип 78)
Значение
старобъ̀лгарска, старобъ̀лгарско, мн. старобъ̀лгарски, прил. Който се отнася към началото на държавата и на писмеността ни. Старобългарска азбука. Старобългарски епиграфски паметници. Старобългарски език.
Грешни изписвания (15)
- старобългарске
- старобългърске
- старобългърски
- старубългарске
- старубългарски
- старубългърске
- старубългърски
- стъробългарске
- стъробългарски
- стъробългърске
- стъробългърски
- стърубългарске
- стърубългарски
- стърубългърске
- стърубългърски
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ста-ро-бъл-гар-с-ки | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ста-ро-бъл-гар-с-кия | ||
| пълен член | ста-ро-бъл-гар-с-ки-ят | ||
| ж. р. | ста-ро-бъл-гар-с-ка | ||
| членувано | ста-ро-бъл-гар-с-ка-та | ||
| ср. р. | ста-ро-бъл-гар-с-ко | ||
| членувано | ста-ро-бъл-гар-с-ко-то | ||
| мн. ч. | ста-ро-бъл-гар-с-ки | ||
| членувано | ста-ро-бъл-гар-с-ки-те | ||