сталактит

Речник на българския език

сталактѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сталактѝти, (два) сталактѝта, м. Спец. Конусовидни варовикови висулки от капала вода на тавана на пещера.

Грешни изписвания (3)

  • сталъктит
  • стълактит
  • стълъктит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-лак-тит
непълен член ста-лак-ти-та
пълен член ста-лак-ти-тът
мн.ч. ста-лак-ти-ти
членувано ста-лак-ти-ти-те
бройна форма ста-лак-ти-та
звателна форма