стажуване

Речник на българския език

стажу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • стажувани
  • стажувъне
  • стажувъни
  • стъжуване
  • стъжувани
  • стъжувъне
  • стъжувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-жу-ва-не
членувано ста-жу-ва-не-то
мн.ч. ста-жу-ва-ния
членувано ста-жу-ва-ни-я-та