стаж

Речник на българския език

стаж — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ста̀жът, ста̀жа, мн. ста̀жове, (два) ста̀жа, м.
1. Фиксиран период от време, през който новопостъпил работник, служител или студент се обучава практически по специалността си.
2. Продължителност на работата в една област. Педагогически стаж. Трудов стаж по специалността. Имам/нямам стаж. Голям/дълъг стаж.

Грешни изписвания (1)

  • сташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стаж
непълен член ста-жа
пълен член ста-жът
мн.ч. ста-жо-ве
членувано ста-жо-ве-те
бройна форма ста-жа
звателна форма —

Връзки