ставка

Речник на българския език

ста̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ста̀вки, ж.
1. В хазартните игри сумата, която се залага.
2. Размер на заплащане, заплата за определено време. Дневна ставка. Месечна ставка.
Очна ставка. — Среща между лица на разпит, за да се сверят показанията им.

Грешни изписвания (3)

  • ставкъ
  • стафка
  • стафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. став-ка
членувано став-ка-та
мн.ч. став-ки
членувано став-ки-те
звателна форма